Държавният дълг нарасна. България е с един от най-ниските външни дългове,

Държавният дълг набъбна. България е с един от най-ниските външни задължения, може да си го разреши, въпросът е - тези пари като ги вземеш, защо ще ги използваш? Ако те не се влагат в нещо, което ще донесе растеж на Брутният вътрешен продукт или ще помогне за привличане на вложения, по-добра инфраструктура, по-безопасно пътешестване - тогава има смисъл, само че нещата, за които бяха употребявани, нямаха смисъл. Това заяви бившият министър на стопанската система Никола Стоянов.

По думите му Шенген е по-голям за стоките, в сравнение с за самите хора като икономическо достижение. Според него Еврозоната и всички политики във финансовата и икономическата сфера доведоха до там, че категорично няма никакъв късмет 2025 година България да бъде призната в Шенген със сухопътните си граници.

" КЗП си извършва доста добре функционалностите. Вдигането на приходите би трябвало да следва естествения път - подвигаме продуктивността, стопанската система да се вдигне, страната да има повече пари, компаниите да могат да генерират повече облаги. Доходът е директно съотносим с това какъв е коефициентът на всеки един чиновник. България е няколко пъти под междинния коефициент на потребно деяние. Има доста аргументи. Става дума за организация в фирмите, цени на енергоресурсите, логистика, има доста фактори. Подготвени хора би трябвало да са отпред на институциите ", разяснява Стоянов пред Bulgaria ON AIR.

Той означи, че в страната вложенията са малко - средата не е добра и не се прави задоволително.

" Договорът с " Боташ " даде доста благоприятни условия на България, само че не го използваме. Всеки контракт може да се предоговори. Имаше потребност от повече газ. Договорите в енергетиката би трябвало да подсигуряват резистентност. По-добре е да се употребява договорът, най-глупавото нещо би било да се приключи и да се платят неустойки ", добави някогашният министър на стопанската система.